Йосарян бълнува. Тихо, в съня си, спокоен като гърдите на курва. Топъл като влагата между краката й. Бълнува навън, а отвътре блажен се усмихва и търси със шепи спокойния си сън. Топлината подушва с носа си. Йосариан бълнува. Какво му остава, след малко ще съмне и светът ще се стовари цял върху главата му. Лично и поименно. Неделикатно и грубо като задник на слон.
В палатката сме само двамата. Не мога да заспя, вълнува ме бълнуването... а и няма как да пиша, ако спя.
Усмихва се, дланите му леко се затварят, за да не разлеят зрелия плод. Прошепва нечие име- нейното, отдавна всички го знаем. Понякога Йосариан бълнува и другаде, не само докато спи. Понякога казва разни неща, а на теб ти се иска да заспиш и да не чуеш нито едно от тях. Някои го могат и това.
Аз и през деня не спя, пречи ми слънцето. Не директно, но някак успява.